Официални празници в Русия

В Русия има 8 официални празника. Нова година /31 декември срещу 1 януари/ е първият в календара и начело по популярност. Руските новогодишни традиции приличат на коледните в Западна Европа с новогодишната елха и подаръците под нея, и с Дед Мороз, който играе ролята на западния Дядо Коледа. Православната Коледа /Рождество/ се пада на 7 януари по стар стил /Юлиянски/ на календара и всички православни празници са 13 дни след католическите. Други главни християнски празници са Великден /Пасха/ и Тринити /Троица/, които винаги се отбелязват в неделя. Сред религиозните празници на мюсюлманите в Русия най-масово се празнуват Курбан байрам и Ураза байрам.
Други руски официални празници са: Денят на защитниците на отечеството /23 февруари/, почитащ мъжете и особено военните; Международния ден на жените /8 март/; Денят на пролетта и труда /1 май/; Денят на победата /9 май/, който е втори по популярност в Русия, в чест на победата над нацистка Германия във Втората световна война; Денят на Русия /12 юни/; Денят на единството /4 ноември/, който отбелязва едно събитие от 1612 година, когато въстанието на народа, обединен от националната идея, довежда до освобождението на Русия от чуждите нашественици; и Денят на Конституцията /12 декември/.
Фойерверки и концерти на открито са обичайния начин, по който се отбелязват всички руски официални празници. В деня на победата на Червения площад в Москва се организира и провежда внушителен военен парад, на който домакин е руският президент.
Други популярни, но не официални празници са старата Нова година /Нова година по стария календар/ на 14 януари; Татянин ден /празника на руските студенти/ на 25 януари; Масленица /възхвала на пролетта/; Денят на космонавтиката /денят, в който за първи път човек – Юрий Гагарин, извърши полет в Космоса/ на 12 април; Денят на Иван Купала на 7 юли и Денят на Петър и Феврония /руският аналог на Деня на Св.Валентин, с фокус върху любовта, семейството и верността/ на 8 юли. В различни дни на месец юни има големи чествания на края на учебната година.

Руски държавни празници:

1 януари — Нова година; 7 януари — Коледа
23 февруари — Денят на защитниците на отечеството
8 март — Международният ден на жените
1 май — Денят на труда; 9 май — Денят на победата
12 юни — Денят на Русия
4 ноември — Денят на националното единство
12 декември — Денят на Конституцията

189 000 болшевики и комунисти от няколко поколения отпразнуваха 88-ата годишнина на Октомврийската революция, а на 4 октомври националистите призоваха за Русия на руснаците
За първи път от 80 години 7 ноември не беше празничен ден в Русия. Годишнината от Октомврийската революция е заменена с национален празник три дни по-рано – на 4 ноември. Тогава Русия отбеляза деня на националното обединяване. На тази дата през 1612 г. народното опълчение под ръководството на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски превзема Китай-город и освобождава Москва от полските завоеватели.

Въпреки че според проучванията на общественото мнение едва 8% от руснаците знаят защо почиват и празнуват на 4 ноември, а 60% са против решението на Путин да спре тържественото отбелязване на 7 ноември, те използваха случая за нов силен тласък на националистическите настроения под благосклонно сведения поглед на Кремъл.
Със знамена със свастики и с нацистки символи крайните националисти се обявиха за Русия на руснаците, за превъзходство на чистата нация. Те издигнаха и лозунга “Русия срещу окупаторите”! Сравнението със събитията отпреди 60 години, когато именно съветската армия се противопостави на Хитлер, този път беше директно.

От една страна, руските и международните медии видяха в новите попълзновения на национализма в Русия протест срещу коалицията между Путин и Буш, от друга, според Би Би Си това е реакция срещу възраждането на съветския мит – не е тайна, че президентът подкрепя движението на новите пионери “Наши”.
Ксенофобията спрямо чужденците в Русия също набира сила. Само за четири дни през август в Москва все още неизвестни лица пребиха двама служители на полското посолство и един журналист. Среднощните нападения в близост до посолството за малко да предизвикат сериозен дипломатически конфликт, който бе потушен от властите и на двете страни най-вече заради неяснотата дали нападенията не са в отговор на ограбването на децата на трима руски дипломати във Варшава в края на юли. Независимо дали става дума за хулигански прояви или за расистки изблици, инцидентите в Москва и Варшава подсилиха напрежението между двете страни, както и ксенофобските настроения в Русия.

Александър Брод, директор на московското бюро за защита правата на човека, намекна, че хулиганите са имали по-скоро политически мотиви и че зад атаките стоят радикални националистически организации, които крепят идеологията си на историческите антиполски настроения. Полша и Русия поеха ангажимент да разследват инцидентите, но не последваха извинения. Според радио “Ехото на Москва” 61% от руснаците смятат, че страната им дължи извинение на поляците.

Междувременно националистическият вестник “Завтра” публикува на уебсайта си резултатите от проучване на тема “Побоят над представители на коя нация най-много одобрявате?”
Китайците са най-силно застрашени със 164 гласа от общо 744, следвани от американците със 74, поляците с 33, грузинците и чеченците.
Подготовката за 7 ноември не предполагаше обикновен работен ден.
На 6 ноември близо 2000 души начело с лидера на Комунистическата партия Генадий Зюганов се стекоха пред мавзолея на Ленин. Той обвини Путин в “престъпление спрямо историята”. “Много постижения от съветската епоха стоят в основите на модерното общество. Това трябва да се помни. Анулирането на 7 ноември като национален празник няма да направи никого герой”, коментира той на интернет страницата на комунистите.

На следващия ден 189 000 души в цяла Русия излязоха на площадите с червени знамена, униформи от войната и войнствено настроение. 27 000 милиционери и военни се грижеха за реда. 11 000 души, повечето от които ветерани, маршируваха под съпровода на съветски маршове в руската столица. Паради имаше и в още 480 града в страната – например в Санкт Петербург са се събрали 11 000 ентусиасти.
Над 100 активисти от Националболшевишката партия на Едуард Лимонов също се влели в редиците им. Лимонов се готви за президент и също като Зюганов се възползва от сложната ситуация на избор между двата празника. “Всички ние трябва да се срамуваме. В историята на тази страна има два велики момента – Октомврийската революция и Отечествената война. Ако отречем единия, ще започне началото на края ни”, заплаши той.

Според агенция Интерфакс привърженици на Авангарда на червената младеж скандирали: “Днес – Париж, утре – Москва.” Въпреки намека за повторение на бунта на имигрантите във Франция младежите не били задържани. Полицията обаче зорко наблюдавала случващото се. 3360 милиционери и военнослужещи от вътрешните войски охранявали парада в Москва. Всички участници в митинга преминавали през детектор за оръжие. Спецчастите също били в готовност да реагират в случай на извънредна ситуация. Полицаите се намесили, когато активисти на радикалното движение “Отбрана” замервали с кондоми, пълни с вода, маршируващите, твърди кореспондент на радио “Ехото на Москва” .

Пресата не съобщава за по-сериозни сблъсъци, които може би щяха да настъпят , ако Путин бе одобрил идеята за погребване на Ленин. Според проучване на общественото мнение 40% от анкетираните смятат, че е противоестествено да се поддържа тялото му в досегашния му вид, а 37% от руснаците не одобряват идеята. От тях 28% обаче казват, че няма да предприемат протестни действия, а само 9% са готови да излязат на улицата в подкрепа на култа към първия съветски лидер. Според една трета от анкетираните въпросът трябва да се реши с референдум. Това препоръча и Руската православна църква и предупреди, че в противен случай може да се стигне до тежък политически конфликт. 88 години след историческите събития 54.5% от руснаците се отнасят положително към Ленин, а отрицателно – едва 28.7%.

Феликс Дзержински също е на почит. Посмъртно той се радва на симпатиите на 45.8% от анкетираните. Отново се появи и негов паметник в Москва – намира се в двора на градската милиция. Монументът е възстановен по настояване на ветераните, които считат Дзержински за образец на честния и неподкупен пазител на реда.
Путин все още не е предприел нищо конкретно в подкрепа или в отрицание на култа към Ленин и Дзержински. Броени дни след 7 ноември 40 депутати от партията на Лимонов връчиха в приемната на Държавната Дума лични заявления с конкретни обвинения срещу президента. В тях се говори за фалшифициране на избори, самоуправство, ограбване на народа чрез монетарна политика, предаване на руски територии на Китай, закриване на независими телевизии, масово убийство на деца и възрастни в театъра на ул. “Дубровка” и в Беслан, възобновяване на съдебните политически репресии. Те се опитаха да представят суматохата като опит за репресии и съобщиха, че в момента на връчването на нотите към сградата на Думата се насочвали големи сили на МВР и Федералната служба за сигурност. В крайна сметка това се оказа рекламен шум. Дали и суетнята около избора на национален празник през ноември ще отшуми, ще се разбере догодина по същото време.